Привет на всички! Ето че отново дойде време да ви разкажа за рождения ден на сестра ми. Имам си най-прекрасната сестричка на света и я обичам безумно много. Тя е един от най-готините и уникални хора, които познавам, и й се възхищавам за това, че е себе си. Винаги искам да я зарадвам максимално, както и с каквото мога, и да я накарам да се усмихне. Обичам, когато тя е щастлива. След миналогодишната торта направо нямах никаква идея каква да й направя този път. Имах чувството, че миналата година съм надминала всичките си възможности и няма да мога да измисля, камо ли да направя, нещо по-яко. Рожденичката никак не ме улесни, защото искаше тортата й да е изненада. В началото имах някакви идеи, обаче някак все не бях убедена, че това е нещото, на което ще се изкефи тя най-много. Съвсем неочаквано мама ми направи предложение, което промени концепцията ми съвсем. КНИГИ. Споменавала съм вече, че не познавам друг човек, който да обича да чете повече от Деси. Тя чете постоянно и навсякъде. И забравя всичко заради книгите. Това се казва любов. И отдаденост. С мама имахме две идеи – едната бе за отворена книга с четящо момиченце върху й, а втората – купчина книги пак с момиченце отгоре. Спрях се на втория вариант.
По някакви стечения на обстоятелствата (СЕСИЯ се наричат тези стечения!!!) тази година нямах време за парти маса и някакви други сладкиши, та единственото, което направих бе тортата. Да не говорим, че дори не успях да я направя за партито на Деси с приятелките й. За тогава баба направи любимата медена торта с орехи, която отдавна се каня да ви покажа, но ще почака още малко. Тортата, която аз направих, беше предназначена за събирането с роднини вкъщи, но типично в мой стил се поулях малко и я направих бая по-големичка. Нямаше недоволни – вкъщи добре си хапнахме, мама и тати са се повторили, че даже и потретили … (не знам дали има такава дума, ама са хапнали повече от веднъж), баба получи голямо парче за вкъщи, Цеци също не остана по-назад, а Деси си викна дружките за after party, за да опитат и те от тортата. Отвътре тортата беше шоколадова – с многооооо шоколадов крем, банани и орехи. 🙂
Фигурката ми беше голямо предизвикателство. Трябваше максимално да прилича на човешка и всъщност дори да прилича на самата Деси. Да ви призная, нямаше някой да не познае, че това е тя, ама не заради майсторството ми в правенето на човешки лица, а заради дъъъъъъъъългата права коса и бретона, че даже и заради черната поличка и тениската, които са правени по истински такива на рожденичката. Деси даже после ми каза, че всички я били свързвали с тая поличка. Аз пък тениската много обичам. Никак не си харесвам лицето на фигурката, но като за първи опит става. И то само от третия път. Сега ще си кажете – Е, тая за три опита не можа ли да измайстори по-хубаво лице? Еми явно не. Устата се оказа такава играчка, че каквото и да правех просто все не ми харесваше. Накрая се примирих. Но дано един ден успявам да правя хубаво лице и то още от първия опит. Няма да се откажа така лесно и да се дам на един фондан. 🙂 Деси много си хареса тортата и няколко пъти ми каза, че е много хубава, а фигурката остана да краси витрината на мама в хола, която е пълна с други мои фигурки, цветя и сладки. Тая витрина, като я отвори човек, така мирише на сладкооо … и на едно изсушено венче, което мама също държи там. А след още няколко рождени дни на Деси тати май ще трябва да прави нова витрина. Не знам за коя стая точно, обаче ми се струва, че ще я сложат на мястото на леглото ми. 🙂
Да ми е жива и здрава най-прекрасната сестричка на света. Да е все така готина, различна, умна, забавна, добра и грижовна, но и да вярва в себе си повече, защото е моят герой и винаги ще се гордея с нея. Нека усмивката й винаги грее на красивото й лице. Пожелавам й всичките й мечти да се сбъднат и да покори всички върхове, които пожелае. Аз винаги ще я подкрепям и ще я пазя от вятъра, който е безмилостен там горе понякога. По-малко да ми взима дрехите, по-малко да ме тормози да й правя сладкиши, защото напоследък нещо много нахална е станала :), като цяло да ме тормози по-малко, макар че и да ме тормози аз пак ще я обичам с цялото си сърце. 🙂 🙂 🙂
Breakfast in Spaceland 